Има празници, които отбелязват една годишнина. И има празници, които събират едно цяло общество около неговите корени. Такъв ще бъде 24 юли във Вършец.
В деня, в който Танцов състав „Фолклорна китка“ към Народно читалище „Христо Ботев – 1900“ ще отпразнува своята кръгла 20-годишнина, танцьори, музиканти и пазители на българските традиции ще обединят усилията си, за да покажат, че фолклорът не е останал в миналото, а продължава да живее чрез хората, които го обичат и предават нататък.
Под надслов „Жива фолклорна картина“ Боровият парк ще се превърне в място, където музиката, танците, народните занаяти, домашната кухня и българските обичаи ще оживеят пред очите на жители и гости на Вършец. Това няма да бъде просто концерт, а истински празник на българския дух, в който публика и изпълнители ще бъдат едно цяло.
Историята на „Фолклорна китка“ започва през ноември 2006 година по идея на тогавашния секретар на читалището Румен Александров. Началото поставят 25 ентусиасти, обединени от любовта към българските народни танци. През годините десетки самодейци преминават през състава – някои поемат по своя житейски път, други се присъединяват към него, но любовта към българския фолклор остава неизменна. Днес в състава танцуват 13 самодейци, а към тях вече се присъединяват нови млади попълнения – най-красивото доказателство, че традицията има своето бъдеще.
През всичките тези години неизменен хореограф и художествен ръководител на „Фолклорна китка“ е Невена Стоянова, завършила специалност „Хореография“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Под нейно ръководство съставът се утвърждава като един от пазителите на българския танцов фолклор във Вършец, а сцената се превръща в място, където поколения танцьори откриват красотата на народните хора и ръченици.
В юбилейния ден танцьорите няма да бъдат сами. До тях ще застанат членовете на Пенсионерски клуб „Чинари“ – пазители на старите рецепти, домашните вкусове и традиционния бит, както и музикантите от Духов оркестър „Вършец мюзик“, които ще дадат ритъм на празника. Символичното обединение между младостта, опита и музиката ще превърне събитието в истински празник на българщината.
След концертната програма посетителите ще бъдат поканени сами да станат част от „Живата фолклорна картина“. Вместо да бъдат само зрители, те ще могат да се докоснат до традициите чрез различни творчески ателиета и интерактивни кътове.
Всеки ще има възможност да рисува върху дърво и керамика, да изработи свой сувенир, да тъче на станче или да отпечата българска шевица върху тениска. Специален юбилеен кът ще разкаже историята на „Фолклорна китка“ чрез снимки, сценични костюми, народни носии и архивни кадри от изминалите две десетилетия, а всеки гост ще може да остави своето пожелание в юбилейната книга на състава.
Особено място ще заеме и традиционната българска кухня. Жените от Пенсионерски клуб „Чинари“ ще предложат характерни за Северозапада домашно приготвени ястия, а посетителите ще могат да обменят любими семейни рецепти, които ще бъдат събрани в обща кулинарна книжка – още един начин традициите да бъдат съхранени и предадени нататък.
За спомен от празника ще бъде обособен фотокът с автентични народни носии и фолклорни аксесоари, а всички любители на народните танци ще могат да се включат в надиграване под звуците на ръченици и хора.
Кулминацията ще настъпи, когато настоящи и бивши танцьори, жители и гости на Вършец се хванат ръка за ръка, за да извият традиционното Вършечко хоро под съпровода на Духов оркестър „Вършец мюзик“. Звуците на духовата музика ще поведат десетки танцьори в едно голямо хоро – символ на единството, общността и непрекъснатата нишка между поколенията.
Двадесет години са достатъчно време, за да се родят приятелства, да израснат поколения танцьори и една мечта да се превърне в традиция. На 24 юли от 17 ч. тази история ще бъде разказана не с думи, а с музика, танци, усмивки и българско хоро. Защото истинското богатство на един народ не се пази зад витрини – то живее в сърцата на хората, които продължават да го предават нататък. Именно такива хора ще се срещнат във Вършец, за да покажат, че българщината не е спомен, а жива традиция, която продължава да вдъхновява, да обединява и да носи надежда.
