Има мигове, в които времето сякаш спира. Мигове, в които шумът на съвременния свят отстъпва място на песента на предците, на аромата на узряло жито и на спомена за онези български жени и мъже, които с пот на челото са изкарвали хляба си от земята. Такъв бе 25 юни - денят на официалното откриване на „Жътвена кампания 2026“ в област Монтана.
Сред безкрайните златни поля край село Мадан, община Бойчиновци, тържествен водосвет даде началото на най-очаквания момент в годината за всеки земеделец. Но тази година откриването имаше и особена емоция – честта да поставят началото на жътвата и да пресъздадат древния ритуал „Зажънване“ се падна на самодейците от селата Горно и Долно Озирово, които превърнаха събитието в истински празник на българските традиции.
По покана на организаторите от Монтанския съюз на зърнопроизводителите и домакините – фирма „Пивел“ ЕООД с управител Аврам Иванов, в ритуала се включиха фолклорните състави към НЧ „Просвета – 1922“ – с. Горно Озирово и НЧ „Просвета – 1946“ – с. Долно Озирово. Под ръководството на Георги Митрофанов, Валя Грозданова и Веселка Василева, участниците пресъздадоха автентичната атмосфера на стародавното зажънване – така, както са го правили поколения българи преди нас.
Облечени в народни носии, с песни, благословии и сърца, изпълнени с обич към родното, самодейците върнаха присъстващите на церемонията: областният управител на област Монтана Иван Каменов и заместник областният управител Зорница Михайлова, представители на местната власт, земеделски производители, институции и гости десетилетия назад – във времена, когато първият отрязан клас е бил символ на надежда, а жътвата – свещен празник на труда и живота.
Неслучайно мотото на тазгодишната кампания е „Минало, настояще и бъдеще“. Защото именно в такива моменти се усеща невидимата нишка, която свързва поколенията. От сърпа в ръцете на нашите баби и дядовци до модерните комбайни на днешния ден – земята остава същата, а уважението към труда продължава да бъде най-голямата ценност.
Пред присъстващите Веселка Василева отправи думи, които сякаш обобщиха духа на събитието: „Скъпи приятели, тази година вдигнахме летвата високо! Доказахме, че сговорна дружина планина повдига. Нещата се получават, когато има правилен подход и правилните хора.“
И наистина – когато хората се обединят около една кауза, когато пазят традициите и ги предават нататък, те правят много повече от това да възстановят един стар обичай. Те съхраняват паметта на България.
И докато комбайните поемат по своя път през златните поля, песента на самодейците остава да звучи над нивите като тихо обещание – че докато има хора, които помнят, пазят и предават традицията, България ще има своите корени, своя хляб и своята душа.
