Дългоочакваният скоростен път между Монтана и София с тунел под прохода „Петрохан“ е една крачка по-близо до реализацията си. Проектът обаче все още е в подготвителна фаза, а до началото на същинското строителство предстоят редица процедури.
Това стана ясно от отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на парламентарния контрол в края на юли. Народен представител поиска от министъра конкретни срокове за приключване на екологичните процедури, проектирането и отчуждаванията, така че да може да бъде избран изпълнител на строителството.
Най-конкретният срок, посочен от министъра, е средата на 2027 г. – тогава, при нормално протичане на всички етапи, се очаква да приключи процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.
Два варианта на трасето са одобрени за последващо разглеждане
В края на 2025 г. експертен технико-икономически съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“ е одобрил два вариантни маршрута за последващо процедиране. През юни 2026 г. АПИ е инициирала екологичната процедура пред Министерството на околната среда и водите.
В момента се провежда обществена поръчка за избор на изпълнител, който да изготви докладите по оценката за въздействие върху околната среда и оценката за съвместимост със защитените зони от мрежата „Натура 2000“.
Очаква се договорът с избрания изпълнител да бъде подписан през август 2026 г.
След това предстоят изготвяне на задания, консултации със заинтересованите страни и обществеността, разработване на докладите и обществени обсъждания.
При нормално протичане на процедурата решението по ОВОС трябва да бъде готово в средата на 2027 г.
Проектирането ще върви паралелно
Важна част от плана е останалата проектна подготовка да не чака приключването на ОВОС.
Паралелно с екологичната процедура ще започне изработването на разширен идеен проект, подробен устройствен план и парцеларен план, както и необходимите инженерно-геоложки проучвания.
Министър Шишков посочва, че е настоял тези дейности да започнат възможно най-рано. По думите му при необходимост геоложки проучвания могат да бъдат извършени и по двете разглеждани трасета, за да не се губи време до избора на окончателния вариант.
„За нас времето и сроковете са изключително важни“, заявява министърът.
След одобряването на парцеларния план ще могат да започнат и отчуждителните процедури.
Началото на строителството все още няма конкретна дата
Въпреки заявения ускорен график, министърът не посочва конкретна година за започване на строителството.
Това е важно уточнение – средата на 2027 г. е прогнозният срок за приключване на ОВОС, а не срок за първа копка на пътя или тунела.
След екологичната процедура ще трябва да бъдат приключени и останалите подготвителни дейности, включително проектните и устройствените процедури и отчуждаването на необходимите имоти. След това ще може да се пристъпи към процедура за избор на изпълнител.
Затова към момента не може да се каже кога точно строителната техника ще се появи по трасето на бъдещия скоростен път.
Обжалванията са основният риск за сроковете
Министър Шишков посочва обжалванията на процедурите като основен фактор, който би могъл да забави реализацията.
Той уверява, че всички институции работят в интензивен порядък и че целта е проектът да бъде придвижен значително по-бързо от досегашните срокове.
Според министъра именно евентуалните обжалвания могат да се окажат пречка пред поставения график.
Публично-частно партньорство е сред вариантите за финансиране
Все още стои и въпросът за финансирането на мащабния инфраструктурен проект.
Министърът посочва, че ако държавата не разполага с необходимите финансови средства, се предвижда възможност за публично-частно партньорство и търсене на инвеститор.
По думите му това би било един от най-бързите начини проектът да бъде реализиран.
МОСВ постави нови изисквания към двата варианта
Между другото нов документ на Министерството на околната среда и водите от 10 август 2026 г. внася допълнителна яснота по екологичната процедура. В него са описани двата варианта на трасето – „тъмносин“ и „зелен“, с обща дължина съответно около 95,7 км и 99,4 км, при проектна скорост 120 км/ч.
Особено важна е информацията за тунела под Петрохан. При тъмносиния вариант е предвиден тунел с дължина 14 км, а при зеления – 10 км. МОСВ обаче изрично отбелязва, че в представената документация има несъответствия относно дължините на тунелите и броя на виадуктите и изисква тези параметри да бъдат уточнени на следващия етап. Министерството е установило още, че и двата варианта засягат пет защитени зони от „Натура 2000“ и има вероятност от значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и защитени видове. Поради това ще трябва да бъде изготвен подробен доклад за степента на въздействие върху защитените зони, който да бъде част от документацията по ОВОС.
За Вършец и целия Северозапад реализацията на този проект би означавала много повече от по-бърза връзка със столицата. Тунелът под Петрохан и скоростният път към София могат да дадат нови възможности за туризъм, инвестиции и икономическо развитие на региона. Засега остава да се види дали заявеният от държавата ускорен график ще бъде спазен и дали през 2027 г. проектът ще направи следващата решаваща крачка към реалното строителство.
