На 22 август село Черкаски не просто празнува. То разказа своята история – с песни, танци, носии, спомени и човешки съдби. В един ден се срещнаха три празника, които имат едно общо сърце – любовта към родното.
В центъра на селото, в парка зад читалището, сред зеленината и върбите, сцената се превърна в място, където миналото оживя, настоящето се гордееше със своите традиции, а бъдещето показа, че има кой да продължи българската нишка.
Поводите бяха три – 95 години НЧ „Просвета-1931“, XV-ти фолклорен фестивал „Пъстра плетеница“ и III-та родова среща. Но празникът беше един – празник на паметта, на българския дух и на хо́рата, които не позволяват традициите да бъдат забравени.
95 години от една искра, която още гори
Преди 95 години няколко будни черкаски предци запалват искрата на знанието и културата в селото. Днес, почти век по-късно, този огън продължава да свети.
Макар в читалището да не е съхранен архив от най-ранните години, ценни сведения за неговото начало са запазени в книгата на Богдан Манчев „Мой роден край“. От нея става ясно, че инициативата за изграждането на читалището принадлежи на учителите Доню Дочев и Димитър Попов. Дочев е избран за председател, а Попов – за касиер.
В началото просветната и културна институция се помещава в местното училище. Оттогава до днес обаче неговият истински дом е сърцето на Черкаски – хората, които през поколенията са го пазили, развивали и изпълвали с живот.
95 години са много повече от число. Те са десетилетия на труд, отдаденост и любов. Те са стотици човешки съдби, свързани с читалището – председатели, служители, самодейци, доброволци и хора, които просто са вярвали, че едно село трябва да пази паметта си.
„Пъстра плетеница“ – когато България оживява на сцената
А какъв по-красив начин да бъде отбелязан този юбилей от песен, танц и пъстрите носии на българското фолклорно наследство?
XV-ият фолклорен фестивал „Пъстра плетеница“ събра в Черкаски множество самодейци и пазители на народната традиция от различни краища на страната. На сцената се изявиха домакините от НЧ „Просвета-1931“ – групата за народни песни „Черкаските баби“, дуетът „Черкаските славейчета“ – Силви, 7 г., и Ивон, 10 г., групата за народни хора „От извора“ и групата за народни хора „Черкаските моми“.
А това е само част от впечатляващата самодейност, която днес кипи в читалището.
„Забележете само колко участници са в черкаските групи към читалището!“ – заяви с гордост председателят на читалищното настоятелство Иванка Ангелова. И има защо да се гордее. По думите ѝ такава самодейност в читалището не е имало никога през годините. А към съществуващите състави вече се е присъединила и групата за народни обреди и обичаи „Полъх от Северозапада“.Така традицията не просто се съхранява. Тя се предава нататък.
Особено вълнуваща е гледката, когато до опитните изпълнители застанат децата. Защото именно тогава става ясно, че онзи огън, запален преди 95 години, няма намерение да угасва.
„Пъстра плетеница“ събра пазители на българския фолклор
Пъстрата сцена на фестивала събра читалища и изпълнители от различни населени места – Вършец, Борован, Враца, Слатина, Горно Озирово, Чомаковци, Бързия, Хайредин, Бели извор, Димитровград и други.
Сред участниците бяха състави от НЧ „Христо Ботев-1900“ – Вършец, НЧ „Цани Иванов-1907“ – с. Борован, НЧ „Св. св. Кирил и Методий-2007“ – Нефела, НЧ „Христо Ботев-2016“ – с. Слатина, НЧ „Просвета-1922“ – Горно Озирово, НК „Еделвайс“ – Враца, НЧ „Митко Лаков-1903“ – Чомаковци, НЧ „Иван Вазов-1911“ – Бързия, ПК „Клисура“ – Бързия, НЧ „Развитие-1869“ – Враца, НЧ „Просвета-1909“ – Хайредин, НЧ „Бъдеще-1926“ – Бели извор и индивидуални изпълнители.
Сред тях се откроиха и младите таланти: 6-годишната Цвета Гешовска и 14-годишната Ивана Върбанова от Димитровград.
Всички те вплетоха своята песен и танц в голямата „Пъстра плетеница“ – такава, каквато само българският фолклор може да създаде.
Родът, който винаги намира пътя към дома
Третият празник – родовата среща, даде на този ден още по-дълбок смисъл. Защото човек може да замине далеч. Може да живее в друг град, в друга държава, да изминават години между две срещи. Но има едно място, което остава завинаги в него – мястото, откъдето е тръгнал родът.
Родовата среща в Черкаски беше именно това – завръщане към корените, към бащиното огнище, към имената и лицата, които времето не е успяло да заличи. И може би няма по-голямо доказателство за силата на родовата памет от това хората отново да се събират там, откъдето са започнали техните истории.
Сто снимки, деветдесет и пет години памет
Особено емоционален момент от празника беше изложбата „95 години НЧ „Просвета-1931“ – пази традициите живи“. В специална шатра бяха подредени около 100 снимки, разпечатани във формат А4 и окачени на канап с дървени щипчици – простичко, но толкова истинско.Снимките са събирани през годините и разказват историята на читалището чрез лицата на хората, които са били част от него.
Изложбата се превърна в едно от най-посещаваните места по време на празника. А най-хубавото беше, че снимките не просто бяха гледани – те връщаха спомени.
Много от възрастните жени се разпознаваха на старите фотографии, откриваха свои близки и приятели, усмихваха се, спомняха си и разказваха. Защото понякога една стара снимка казва повече от цяла книга.
Хо́рата, които оставят следа
По време на тържествения ден бяха връчени почетни плакети на хо́ра, които през годините са вложили своя труд, сърце и душа в съхранението и развитието на читалището.
Сред тях бяха Теодора Александрова, Мария Мицева, Миланка Христова, Бона Ангелова, Мария Говрилова, Митра Младенова и Надка Куманова.Тези хора са част от невидимата, но здрава нишка, която свързва поколенията.
Защото зад всяко читалище стоят не само сграда и сцена. Стоят хора. Хора, които идват след работа, организират репетиции, шият носии, търсят песни, събират снимки, подготвят деца и възрастни, качват се на сцената и продължават – дори когато понякога е трудно.
Празникът е възможен, когато има хора с големи сърца
Организирането на подобно събитие изисква много повече от добра идея. Необходими са труд, подкрепа, доброволци и хора, които да повярват в каузата.
Председателят на читалищното настоятелство Иванка Ангелова и кметът на село Черкаски Николай Танов изразиха своята благодарност към Община Вършец и лично към кмета инж. Иван Лазаров за оказаното съдействие, личното отношение и подкрепата, без които провеждането на този троен празник нямаше да бъде възможно. Благодарност беше отправена и към всички доброволци, които се включиха в подготовката и превърнаха празничния ден в истинско общо дело.
А песента продължи...
За празничното настроение се погрижиха гост-изпълнителите Петя Георгиева и Георги Младенов, а специален гост на събитието беше обичаната народна певица Ива Давидова.
Но най-важните изпълнители този ден бяха хо́рата от Черкаски. Онези, които пазят песните на своите баби. Онези, които обличат народната носия не само за сцена, а като знак за принадлежност. Онези, които водят децата си на репетиции. Онези, които събират стари снимки и истории, за да не позволят времето да отнесе спомена.
95 години „Просвета-1931“. 15 години „Пъстра плетеница“. Трета родова среща.
Три повода, но една обща кауза – да помним кои сме и откъде сме тръгнали. И когато в края на празничния ден песните от сцената сред върбите постепенно стихнат, остава не тишина, а усещането, че село Черкаски е казало най-важното. Че традицията е жива. Че родът помни. Че българската песен продължава. И че искрата, запалена преди 95 години от няколко будни люде, днес гори още по-силно.
