В малкото планинско село Драганица, община Вършец, времето сякаш тече по свой тих и мъдър начин. Най-възрастната жителка на селото, чийто живот е дълъг почти колкото един век, тези дни навърши 97 години. Да ги достигнеш е благословия, но да посрещнеш тази възраст с буден дух и желание за труд е истинско богатство. Така живее и Елена Михайлова Томова, която след броени дни ще отбележи своя рожден ден.
Баба Елена е родена на 18 март 1929 г. в с. Драганица. Животът ѝ преминава в родното село, където израства в многолюдно семейство с трима братя и три сестри. Още от ранни години, сред нивите и селския труд, който калява характера и учи човек на търпение, постоянство и смирение, започва да помага на родителите си в обработването на земята, в грижата за домашните животни и в отглеждането на по-малките си братя и сестри.
Едва 19-годишна, се омъжва за Тома Димитров от същото село. Двамата се познават още от деца – били съседи по кошари в местността „Нински дол“, където израстват заедно. От тяхната любов се раждат син и дъщеря – продължение на рода и на семейната памет.
Годините минават, поколенията се сменят, но едно остава непроменено – пословичното трудолюбие на баба Елена. И до днес тя не се отказва от работата. Продължава да отглежда в двора си зеленчуци, като сама си произвежда разсад от марули и пипер, от който щедро раздава и на хората от селото – така, както се е правело винаги по българските села. И защото за нея трудът не е просто навик, а част от живота.
Неотлъчно до нея е синът ѝ Димитър Томов – бивш кмет на село Драганица, който с обич и внимание се грижи за майка си и за нейното здраве.
Въпреки почтената си възраст, Елена Томова не пропуска и малките радости на ежедневието – всеки ден ходи до селския магазин и редовно си пие кафето.
По повод 97-та ѝ годишнина тя беше посетена от кмета на селото Иван Каменов, който я поздрави и ѝ поднесе букет с цветя с пожелание за здраве и още дълги години живот.
Близките ѝ вярват, че тайната на нейното дълголетие е проста, но истинска – човек трябва да се труди, да създава блага, да се храни с по-качествени, екологично чисти и натурални храни, предимно постни, и да живее без излишен стрес и напрежение.
Животът на баба Елена е тихо свидетелство за силата на едно поколение – хо̀ра, които са живели близо до земята, до труда и до човешката доброта.
На многая лета! Дълъг живот и здраве на най-възрастната жителка на Драганица!
Евелина ГЕОРГИЕВА
