Има хора, които идват в едно място съвсем случайно, но остават в него завинаги – не с присъствието си, а с делата и с любовта, която посяват в сърцата. Личности, чийто труд и дух стават част от самото дихание на града. За Вършец такова име е д-р Дамян Иванов – първият балнеолог в България, човекът, който повярва в бъдещето на малкото планинско селище и посвети живота си на неговото превръщане в прочут балнеоложки курорт.
Именно на неговото дело беше посветена срещата, организирана на 30 октомври в Общинската музейна сбирка във Вършец, в навечерието на Деня на народните будители. Инициативата е на музейния екскурзовод Велислав Богданов, а специално обособеният кът с лични вещи на д-р Иванов се превърна в естествен декор за едно вълнуващо връщане към миналото.
На събитието присъстваха зам.-кметът на община Вършец Петър Стефанов, директори на училища, учители, ученици, членове на пенсионерски клуб „Чинари“, представители на НЧ „Христо Ботев-1900“, служители на Общинската администрация, общественици и граждани.
Особено въздействащ момент беше превъплъщението на Николай Тодоров от театрална формация „Медека“ към читалището в образа на д-р Дамян Иванов. Облечен в бяла лекарска престилка, той прочете откъси от автобиографията на доктора, връщайки присъстващите към времето, когато Вършец тепърва открива своя път към славата на балнеоложки курорт.
Роден през 1874 г. в берковското село Балювица, д-р Иванов завършва медицина в Грац и Виена. През 1909 г. пристига във Вършец, командирован само за един летен сезон. Но това, което трябвало да бъде временен престой, се превръща в съдбовна връзка между един човек и едно място.
Той вижда във Вършец много повече от минералните извори и красивата природа. Вижда бъдещето на един курорт, който може да носи здраве, спокойствие и надежда на хората. И започва да работи за тази мечта с цялото си сърце.
Като първи директор на държавната минерална баня, открита през 1910 г., д-р Иванов полага основите на развитието на курорта. По негова инициатива се благоустрояват улици и пътища, залесява се паркът около банята, създават се цветарник, хотели и почивни домове, започва корекцията на река Ботуня и се изгражда електрическо осветление.
Сред най-значимите му дела остава създаването на градския лесопарк през 1911–1912 г. – зеленото богатство, което и повече от век по-късно продължава да бъде едно от най-разпознаваемите лица на Вършец. За него д-р Иванов споделя пред писателя Димитър Осинин: „Този парк го направих, без да ангажирам нито с лев държавата. Когато човек иска – намира начини и средства.“
В тези думи сякаш се побира целият характер на човека – далновиден, упорит и убеден, че когато обичаш едно място, трябва да оставиш след себе си не обещания, а дела.
Неговата отдаденост се проявява и в най-тежките моменти. През 1913 г., когато холерата застрашава живота на местните хора, той организира лечение и изолация на заболелите, превръщайки училището в лазарет. Защото за д-р Иванов Вършец не е просто мястото, където работи. Това е общност, за която носи отговорност и към която е дълбоко привързан.
„Вършец за мен е символ на здраве, защото с животворните си води къпе и лекува телесните недъзи, а с великолепната си природа къпе и възражда уморената душа. Вършец от ранни години ми е близо до сърцето, а да работя за него ми е било всякога приятен дълг…“ – пише той в своята автобиография.
Повече от век по-късно тези думи звучат като завещание към поколенията. Днес една от улиците на града носи неговото име, паметникът му се издига край минералните бани, а през 2010 г. д-р Дамян Иванов посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Вършец“. През 2013 г. на входа на парк „Слънчевата градина“ е открит и негов барелеф.
Това не са просто знаци на почит. Те са част от живата памет на града за човека, който е видял в природните му богатства възможност за бъдеще и е превърнал тази възможност в реалност.
Срещата в музейната сбирка беше своеобразен поклон пред един достоен живот и напомняне, че будителството не е само в книгите и историята. То е и в смелостта да повярваш в нещо, което другите още не виждат, в труда да го осъществиш и в следата, която оставяш за онези след теб.
Днес, когато вървим по алеите на парка, когато се спираме край минералните извори или минаваме покрай местата, свързани с неговото име, делото на д-р Дамян Иванов продължава да бъде част от живота на Вършец. Той отдавна не е сред нас, но мечтата му е жива.
А може би именно това е най-голямото признание за един будител – времето да минава, поколенията да се сменят, но стореното от него да продължава да носи светлина.
