За девета поредна година Вършец събра поети, литератори, културни дейци и любители на българското слово около името на Лъчезар Станчев. На 6 август, пред НЧ „Христо Ботев – 1900“ се състоя тържественото награждаване на отличените участници в IX-я Всебългарски анонимен конкурс „Награда Лъчезар Станчев за сонет – песен“ – Вършец 2026.
Тазгодишното издание привлече 66 автори от страната и чужбина. Техните творби бяха оценявани напълно анонимно от жури в състав доц. Йордан Ефтимов – председател, Мирела Иванова и проф. дфн Румяна Л. Станчева.
Анонимността е сред важните особености на конкурса – членовете на журито са получавали творбите без имената на авторите, без адреси и без допълнителни индикации. Всеки от тях е извършвал оценяването независимо от останалите.
А зад тази строга конкурсна процедура стои нещо много просто – да бъде избран добрият сонет.
Журито се е ръководило от високата художествена стойност на текстовете, съответствието с формата на сонета и стихотворната култура на авторите. Наред с това внимание са получили и опитите за модернизиране на класическата форма.
Наградените автори
Първата награда, придружена от грамота, 200 евро и книги, бе присъдена на Валентина Йотова - машинен инженер от София за сонета ѝ „Небесен покрив“.
Втора награда – грамота, 100 евро и книги, получи Боряна Ботева от София за „Сонет за пролетния вятър“.
С отличия, грамоти и книги бяха удостоени:
- Ваня Велева от Ямбол – „В подножието на Парнас“;
- Светлана Йонкова от Бургас – „Душа“.
Когато една награда носи име и памет
Особено значение на събитието придаде присъствието на Владимир Станчев – син на поета, журналист, и проф. дфн Румяна Л. Станчева – дъщеря на Лъчезар Станчев, литературовед и член на журито.
За тях конкурсът не е просто ежегодна литературна инициатива. Той носи името на човек, с когото са свързани лично, а деветото му издание показва, че това име продължава да присъства в българския литературен живот не само чрез спомена за неговото творчество, но и чрез новите автори, които пишат днес.
Особено символично е, че проф. Румяна Станчева е част от журито – тя участва в избора на творбите, които ще носят името на нейния баща напред. А до нея на церемонията е и нейният брат Владимир Станчев.
Именно Владимир Станчев представи пред присъстващите и една любопитна нова гледна точка към същността на сонета. Той разказа за проучване, свързано с връзката между любовта, човешкото тяло и структурата на сонета.
„В миналото това са били стихове на поети, насочени към своите любими. Знаейки, че сонетът е любов, ние потърсихме какво е любовта на човека. Това всъщност е едно силно приближаване на две тела човешки“, обясни Владимир Станчев.
По думите му човекът може да бъде разгледан чрез своите основни части – два крака, две ръце, шия и глава, заедно с торса – общо седем. А когато в любовта се свързват две тела, се получават две по седем – 14, колкото са стиховете в сонета.
Същата символика той открива и в седемте рими, характерни за конкурсната форма:
„Не случайно тогава сонетът, който е любовно изкуство, представлява 14 стиха, защото се свързват две тела. Нещо повече – знаем, че сонетът задължително има 7 рими. Как се тълкува това? Очевидно като силна връзка между двете тела, защото римата представлява най-силната връзка между два стиха.“
Владимир Станчев подчерта, че подобна интерпретация на сонета е нова и че проучването на неговата същност продължава вече близо десет века.
С чувство за хумор той направи и още една любопитна връзка със съвремието, отбелязвайки, че конкурсът е започнал преди девет години, „когато все още не беше навлязъл изкуственият интелект“, а днес един от най-добрите изкуствени интелекти е научил за конкурса и се е нарекъл „Сонет“.
Така в думите на Владимир Станчев се срещнаха историята на класическата поетична форма, човешката любов и съвременният свят – един необичаен прочит, който даде още един повод да се погледне на сонета не просто като на стихотворна конструкция, а като на форма, която продължава да поражда въпроси и идеи.
Така в един и същи ден на едно място се срещнаха паметта за поета и съвременната българска поезия.
Вършец пази традицията
Наградите бяха връчени от кмета на община Вършец инж. Иван Лазаров, който също сподели своето отношение към конкурса и неговото място в празничния календар на града.
„Изключително съм радостен, че имам възможността да съм част от този конкурс. Вече 9 години, без прекъсване той се провежда по време на традиционния Празник на курорта, минералната вода и Балкана“, каза кметът.
Той подчерта, че конкурсът дава възможност поне за малко да се откъснем от ежедневието и да се пренесем в света на поезията:
„Така успяваме да внесем светъл лъч, душевност и да се измъкнем поне за малко от злободневието и да се пренесем в една поезия, която е доста трудна и философска, но и изисква доста талант.“
Кметът отбеляза и силния интерес към тазгодишното издание, който според него е доказателство, че конкурсът продължава да има голям отзвук. „Тази година участниците отново са много, което показва, че интересът към този конкурс не стихва и той продължава да има доста голям отзвук и така ние се ангажираме с неговото продължение в следващите години“, заяви инж. Иван Лазаров.
На церемонията присъстваха още инж. Анатоли Димитров – председател на Общинския съвет – Вършец, инж. Даниела Тодорова – секретар на Община Вършец, бивши и настоящи учители, културни дейци, гости на града и жители.
Конкурсът се организира от Община Вършец и Фондация „Лъчезар Станчев за поезия“, с подкрепата на Националния литературен музей, Алманах „Огоста“, БНР „Радио Видин“, Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана, НЧ „Христо Ботев – 1900“, СУ „Иван Вазов“ – Вършец, Туристическия информационен център – Вършец и вестник „Вършец“.
Сонетите остават
Петнадесет избрани творби от конкурса са включени в сборника „Лъчезарни сонети 2026“, издаден от Фондация „Лъчезар Станчев за поезия“. Така конкурсът не приключва с връчването на грамотите и наградите – стиховете продължават своя път и остават събрани в книга.
А това вероятно е и най-същественото в една литературна награда. Не само да отличи най-добрия текст. А да даде възможност на написаното да остане.
Във Вършец тази възможност вече девета година се свързва с името на Лъчезар Станчев. И всяко ново издание добавя още няколко страници към историята на един конкурс, който превърна сонета в част от културния живот на града.
И докато има кой да пише, кой да чете и кой да пази паметта за хората, оставили след себе си слово, името на Лъчезар Станчев ще продължава да се среща с нови стихове във Вършец.
