„Богатството на едно населено място са хората.“ Тези думи на кмета на Вършец инж. Иван Лазаров прозвучаха като естествено начало на една вечер, в която книгите бяха само повод. Повод за среща. За разговор. За връщане към корените. И за онези въпроси, които литературата не задава шумно, но оставя в нас.
На 3 август библиотеката на НЧ „Христо Ботев – 1900“ събра читатели и почитатели на словото за литературна среща с писателя и журналист Мартен Калеев – роден във Вършец човек, който отдавна е превърнал думите в свой път, но никога не е прекъсвал връзката с мястото, от което е тръгнал.
Събитието бе част от програмата на Празника на курорта, минералната вода и Балкана „Вършец 2026“.
Пред публиката Калеев представи две свои книги – „Нюанси“ и „Всичко и нищо“, но разговорът бързо надхвърли страниците им. Имаше поезия, спомени, въпроси, разкази за вдъхновението и за онова невидимо място, в което животът се превръща в литература.
222 тристишия и един голям разговор за човека
„Нюанси“ съдържа 222 философски тристишия – кратки стихотворения, в които думите са малко, но смисълът е голям.
Калеев говори за тях като за думи, които могат да достигнат до човек точно в онзи момент, когато има нужда от тях.
„Ти намираш няколко думи, които, като ги кажеш, на другия човек очите му се променят“, сподели писателят.
Това, според него, е една от тайните на думите – да събудят нещо, което човек е изтласкал дълбоко в себе си. Своя тайна, мисъл, болка, разочарование или надежда.
И може би точно затова „Нюанси“ не е книга, която просто се прочита. Тя оставя пространство читателят да се срещне със самия себе си.
„Ние много често пренебрегваме това, което се случва в мига, а мигът е много често запис на вечността. Това е кардиограмата на времето“, каза Мартен Калеев.
Във „Всичко и нищо“ пък авторът разказва истории за достойнството, добротата, избора и човешката ранимост – истории, които търсят не бързия отговор, а по-дълбокото разбиране на човека.
Писателят прочете откъси от своята поезия, разказа за творческия си път и отговори на въпросите на публиката. А публиката получи не просто представяне на книги, а възможност да надникне зад тях.
Човекът, който не забравя откъде е тръгнал
Мартен Калеев е сред най-разпознаваемите съвременни творци на Северозапада. Роден е във Вършец и е носител на званията „Заслужил гражданин на Вършец“ и „Почетен гражданин на Монтана“.
Автор е на 12 книги с проза и поезия, 2 сценария и над 2500 публикации в печатни и електронни медии. Съавтор е на учебници по български език и литература, председател е на Съюза на писателите за област Монтана и основател и главен редактор на литературния алманах „Огоста“.
Но зад всички тези факти стои нещо, което трудно може да бъде вписано в биографична справка – принадлежността към родния град.
И тази принадлежност прозвуча особено силно в думите му пред публиката. „Аз оттук съм тръгнал, където и да отида, ще кажа, че съм от Вършец, нямам от какво да се срамувам“, каза Калеев. И продължи с думи, които може би най-точно описват връзката му с града: „Защото географията на един град се създава от географията на хората в него.“
За писателя Вършец не е просто географско понятие. Той е хората, паметта, историите, коренът. И именно този Вършец ще продължи да живее в следващата му книга.
„Разказите на баща ми“ – паметта като корен
Калеев разкри, че почти е завършен сборникът „Разказите на баща ми“. В него ще оживеят истории, които баща му е разказвал – истории на човек, обиколил много държави и събрал в паметта си множество преживявания. Но за писателя това е повече от книга. „Ние имаме нужда този корен да бъде съхранен, защото иначе се озоваваме в бездната, че ние сме безпочвеници“, каза той.
Истинските случки обаче трябва да преминат през литературата, за да се превърнат в нещо повече от спомен. В разказ, който носи притча и поука.Така личната памет може да се превърне в памет на поколенията.
И още една книга – за Вършец
Мартен Калеев пише и роман, свързан изцяло с родния му град. Името Вършец ще остане в него. „За мен това е Вършец, с риск, че някой може и да не разпознае града в страниците на романа“, каза писателят. Книгата вече има и заглавие – „Последният почтен негодник“.
Това е още едно обещание към бъдещето: ако всичко върви добре, два нови ръкописа ще видят бял свят – „Разказите на баща ми“ и романът, в който Вършец няма да бъде просто фон, а част от самата история.
„Имаме такъв авторитет от нашия град“
Кметът на община Вършец инж. Иван Лазаров, официален гост на литературната вечер заедно със секретаря на общината инж. Даниела Тодорова, поздрави Мартен Калеев и му благодари, че продължава да обогатява културния живот на града. „Богатството на едно населено място са хората. Аз мисля, че Мартен Калеев е наистина един от тези хора, които създават богатството на Вършец“, каза кметът.
Той подчерта, че за него е чест да познава писателя и че се радва на новите му книги и теми за размисъл – философски и за живота.
Във време, което инж. Лазаров определи като „безумно“ и изпълнено с отрицание, авторитетите стават все по-малко. „Ние само можем да се гордеем, че имаме един такъв авторитет от нашия град“, заяви кметът.
Думите остават
В края на вечерта остана усещането, че това не е била просто литературна среща. Била е среща на един град със свой човек. На миналото с бъдещето. На паметта с думите.
Книгите „Нюанси“ и „Всичко и нищо“ бяха поводът. Но истинската тема беше човекът – неговата памет, неговият избор, неговите страхове, надежди и корени.И може би най-силният финал на тази вечер вече беше казан от самия Мартен Калеев: „Където и да отида, ще кажа, че съм от Вършец.“ Това не е просто признание. Това е принадлежност.
А когато един човек успява да превърне мястото, от което е тръгнал, в литература, неговият роден град вече не остава само на картата. Той продължава да живее в думите.
